Виж как със пръсти нежно те рисувам
и колко страст аз влагам във това,
не мога, зная, да робувам
на хорските порядки, правила!
Погледай още как нежно те галя,
погледай как ти пиша нежни имена
и нека всеки ден да се повтаря
моментът, в който с тебе аз горя!
Ще сложа розово по устните твои –
като ягоди вкусни и сочни за мен –
как ми се иска да бяха те мои
и да подслаждат горчивия ден!
Ще сложа и жълто в косите ти меки,
че като слънцето за мене са те
и злато ще пръсна, тъй че во веки
да топлят с лъчите си мойто сърце.
Във миг се спирам, какво рисувам?
Мираж неверен или просто сън?
Във миг се спирам, ах, как бленувам
във твойте прегръдки сега аз да съм!
Но теб те няма, ти си картина,
красива – вярно, но с чужди очи
и дори някъде далеч да замина
и те намеря, дали мой ще си?
© Яна All rights reserved.