Jun 24, 2008, 9:52 AM

Портрет

  Poetry » Love
971 0 11

                                           Портрет

                                                                                             (на Роси)

     С нежната сила

          на вятъра

      нарисувах

          най-белите облаци.

 

      С нежния порив

           на ласката

       нарисувах

           лицето ти.

 

       С огън от мъжката страст

      изваях снагата ти.

        Закичих и стръкче дъга

       - за мечтите ти.

 

        С мекота от водата

      докоснах сърцето ти

         и го настроих

       с ангелски песни.

 

       И СЕ ВЛЮБИХ ВЪВ РАЯ ТИ!

 

     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Пелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...