Портрет
(на Роси)
С нежната сила
на вятъра
нарисувах
най-белите облаци.
С нежния порив
на ласката
нарисувах
лицето ти.
С огън от мъжката страст
изваях снагата ти.
Закичих и стръкче дъга
- за мечтите ти.
С мекота от водата
докоснах сърцето ти
и го настроих
с ангелски песни.
И СЕ ВЛЮБИХ ВЪВ РАЯ ТИ!
© Борислав Пелов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
