Aug 9, 2007, 12:13 PM

Портрет на джентълмен като бутилка скоч

  Poetry
911 0 15
Отлежало, със вкус на дъбрави,

с дъх на топъл, внезапен порой.

В тъмни бъчви, с магия се прави.



Устни топли, със вкус кехлибарен

по лицето ми палят огньове.

Пръсти силни тъй властно ме парят,

във косите ми диво се ровят...




Мълчалив и надменен. И властен.

В свойта сила безспорно уверен.

Всяка глътка е миг сладострастие.

Всяка капка ме разтреперва.



Със наслада отпивам. Омаен.

По гарафата капчици нега

път чертаят към остров незнаен.

Всяка глътка ме води към него.



И готова да стигна навсякъде -

стига само да има със кой.

Моят скоч ме очаква някъде.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...