Подпрял се нехайно върху грубия зид на фара -
прехвърля следобедът броеница от порив и нежност…
Вятърът - разпъва с опашка на римите флага,
подрънква във реите - и с вълните
го докарва на песен.
По неравния крясък на крайбрежните гларуси -
като по светла пътека - подскача нова, неравна любов.
Небрежно красива, пикантно боса, отчайващо непозната -
изпълва с нетраен вопъл платната, настръхнали от добро…
Днес - недовършените неща дълго се вглеждаха
във безкрая…
А ненаправените - клечаха крайбрежно ...