Портрет на юнски следобед (масло)
Подпрял се нехайно върху грубия зид на фара -
прехвърля следобедът броеница от порив и нежност…
Вятърът - разпъва с опашка на римите флага,
подрънква във реите - и с вълните
го докарва на песен.
По неравния крясък на крайбрежните гларуси -
като по светла пътека - подскача нова, неравна любов.
Небрежно красива, пикантно боса, отчайващо непозната -
изпълва с нетраен вопъл платната, настръхнали от добро…
Днес - недовършените неща дълго се вглеждаха
във безкрая…
А ненаправените - клечаха крайбрежно
и безгрижно чоплеха нос…
Една златна рибка, препълнена с обич,
дойде да потърси рибаря,
но брегът я отпрати с магарешки тръни
и хвърли подире ù шепа сол…
И понеже - Заливът с неуловимо въже -
стисна за гърлото самотата,
отдала се безгранично на спомена за Одеса,
обещаващ още много, много море...
Античният залез надигна главата си къдрава
и щом разбра, че още е рано -
прелисти небрежно вълните
и седна да пише текст…
© Красимир Чернев All rights reserved.
