Послание
Поток от опустели мъдри думи -
тече така далеч от мъдростта,
съзнание явило се, за да твори,
преди плътта се свлича във пръстта.
Нарамили невидимите кръстове,
неотменно към миражите вървим
и в истините други убеждаваме,
а не можем себе си да убедим.
Привидно зрящи, слепи са очите,
които виждат земни цветове,
когато днес забравил е човекът,
че идва тук от други светове.
© Развей Прах All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
