Mar 14, 2007, 4:19 PM

Послание

  Poetry
1.1K 1 1
Послание

Когато огънят опари двама,
когато слънцето започва да трепти,
когато във очите има пламък,
когато във сърцето огънят гори.

Тогава аз ще те обичам,
тогава аз на теб ще се отдам,
тогава пак на теб ще се обричам,
тогава ти ще бъдеш моя храм.

Завинаги оставай във мечтите,
завинаги горещо ме желай,
завинаги целувай без насита,
завинаги обичай ме безкрай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...