Mar 14, 2007, 4:19 PM

Послание

  Poetry
1.1K 1 1
Послание

Когато огънят опари двама,
когато слънцето започва да трепти,
когато във очите има пламък,
когато във сърцето огънят гори.

Тогава аз ще те обичам,
тогава аз на теб ще се отдам,
тогава пак на теб ще се обричам,
тогава ти ще бъдеш моя храм.

Завинаги оставай във мечтите,
завинаги горещо ме желай,
завинаги целувай без насита,
завинаги обичай ме безкрай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...