Aug 7, 2013, 2:13 PM

Послание

  Poetry
506 0 0

Ще се видим отново.

Ти достигна безсмъртието...

Че такива поети - не умират така.

Ще се срещнем, Володя.

Ще възкръснеш от мъртвите.

И в това свято безумство

ще ти стисна ръка.

Ти си друга порода -

и смъртта ще измамиш.

Ти ми пя и на мене -

и те помня и аз.

Но не казвай ти "сбогом"

на тез хора смълчани.

Ти бе нашият Ленън.

Тоест - нашият глас.

Ще се срещнем във мислите.

Ще ни гледаш в лицата.

Това не ще се повтори

в твоята руска страна.

Не е всичко безсмислено.

Не е напразна смъртта ти.

Ти стената събори -

таз прогнила стена.

Ти държеше перото.

Беше рицар с писалка.

Онзи строй бе обречен...

Вече край с тази власт!

Ти бе воин срещу злото.

Да си спомним за малко

стиховете ти - вечни -

сътворени за нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....