Послание
566
0
2
Послание
Когато самотата те стегне
не отронвай горещи сълзи
дори в гърдите мъка да пълзи
и в сърцето топло приседне
Ти остани в стиховете вечен
и нежен трепет ти ми подари
вярата в сърцето да не тлее, а да гори
усмихвай се с любов изпълнен.
Болката с поезия отмивай,
ако преди тебе си отида аз
песен изпей за спомена на глас
нежно и чувствено ме помилвай.
Луната ще отрази твоите очи
времето ще излее своя дъжд греховен
ще ме прегърнеш на себе си верен
една ръка път да ми посочи
Иска ми се да сме в лято
да няма раздяла, да има светлина
да усещам твоите гърди и топлина
любов да ни докосва и да лети като ято.
© Йонка Янкова All rights reserved.
