Sep 6, 2017, 10:37 AM

Последен блус 

  Poetry
1649 0 8

 

Налей ми за последно чаша вино,

океана от сълзи в теб задръж.

Преди да ме удави – ще отмина,

преди да ме залее – ще съм дъжд.

 

Не искам думи силни за последно –

от тях ще съм ранена чак до кръв.

Не ми е нужно туй за да прогледна,

че болката ще бъде спътник пръв.

 

Не стреляй безмилостно куршуми

с тез палещи...изгарящи очи!

Каквото беше – беше помежду ни!

Наливай вино – всичко забрави!

 

Ела ме прегърни... за блус последен –

да слеем в танц ний нашите души,

а утре в ритъма ни ежедневен

по пътя всеки сам да продължи...

© Анна Банчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??