Последен блус
Налей ми за последно чаша вино,
океана от сълзи в теб задръж.
Преди да ме удави – ще отмина,
преди да ме залее – ще съм дъжд.
Не искам думи силни за последно –
от тях ще съм ранена чак до кръв.
Не ми е нужно туй за да прогледна,
че болката ще бъде спътник пръв.
Не стреляй безмилостно куршуми
с тез палещи...изгарящи очи!
Каквото беше – беше помежду ни!
Наливай вино – всичко забрави!
Ела ме прегърни... за блус последен –
да слеем в танц ний нашите души,
а утре в ритъма ни ежедневен
по пътя всеки сам да продължи...
© Анна Банчева All rights reserved.
