Търпи, сърце,

знам, че се превърна в бездомна птица.

Знам, че без пролет живееш,

в теб е винаги студена зима.

Нямаш дом, сърце мое,

 мръзнеш по тъмните улици

и  търсиш, и търсиш любов.

Като едно малко птиче, безпомощно изгубило своя дом,

летиш сред непознатото небе, макар с  наранено крило.

Търпиш всеки удар,

всяко нечестие, всяко разочарование,

от какво си ти, сърце, от какво си?

Дори да знаеш, че няма да видиш слънце,

няма да видиш  никога своята пролет,

уморено, знам, пак  ще прелиташ,

дори да бъде последния ти полет.

Милан Милев

20.06.2010