Последен стих
Сърцето ми не се изтри от болката.
Изправих се. Усмихнах се щастлива.
Животът ме очакваше, бях сбъркала,
че можех в миналото да остана жива.
Душата оцеля след твойта липса.
Събудих се. Разбрах, че съм живяла,
но просто дълго време все на листа,
най-тъжните си песни съм изпяла.
Очите ми не ослепяха от очакване.
Обичах го тъй страстно и безумно.
Изправих се. Раздадена до скъсване.
Щастлива бях, макар и неразумна.
Ръцете ми не се изтриха от докосване –
на стари чувства и на бледи снимки.
Днес тихо го оставям на разсъмване,
с последния си стих, облечен в рими…
© Силвия Йорданова All rights reserved.
