silvina84
37 results
Всеки изгрев е равен на залез.
Всеки залез е признак самотен.
Тази нощ ти през него ще влезеш,
да изтриеш сълзите на спомена.
Ще си сложа червило набързо, ...
  509 
***
Помня малката къща с кафява ограда.
И небе, от което се раждаше лято.
Помня баба да идва до мене, да сяда,
покрай стария орех на детството бяло.
Помня огъня, който ме стопляше цяла. ...
  846 
Здравей, татко!
Отдавна ти пиша.
Искам да знаеш, че съм добре. Аз съм отчаяно, безнадеждно, инатливо добре.
Моят живот се изплъзва между счупените тротоари, по които се разхождам цяла вечност.
Отронвам се като лист, засъхвам по себе си, копая дупката, в която удобно се настанявам, за да преживея и т ...
  1429  18 
  1775 
Едри капки дъжд се стичаха по голите ѝ рамене. Зелените ѝ очи се променяха.
Всичко се случи в две вятърни секунди. Кои са нещата, от които не можеш да се събудиш?
  1274 
  2755 
Всяка вечер събирам в очите капчуци,
много късни въздишки - самотни отвътре.
И се стичат в душата ми с хиляди звуци,
без които не мога, без които съм мъртва.
Всяка вечер сънувам - капчуци по пътя, ...
  1475 
Ще дойде зимата. Ще ме обичаш –
в студените ми дни на януари.
Най-топло е, когато не отричаш,
че в тебе ще разцъфнат минзухари.
Ще дойде пролетта. Ще ме обичаш – ...
  1629  14 
***
Единственото, което знам, е, че винаги срещаме
отново хората, които сме обичали преди,
виждаме ги... поне още веднъж.
Никълъс Чарлс Спаркс „Моят път към теб“
Аз снощи те сънувах. Не дойде. ...
  2198  11 
Нарисувай дъга, по която ще тръгнеш.
Този свят е корав, не отстъпвай.
И не свеждай главица, преди да опиташ.
С чуждата болка недей да осъмваш.
И помни, че небето е хубаво сутрин. ...
  1136  11 
  1217 
Тази ранна топола – расте ли, расте,
но е някак самотно завързана вътре.
Този дом е перде, през което небе –
не поглежда дори и зад кадър.
Тази късна въздишка от триста минути ...
  1092 
Мълчи ти гробът – всеки ден студен.
Свещта догаря тихичко и плаче.
Аз искам да ти кажа, че във мен –
дете крещи, досущ като сираче.
Аз искам да ти кажа, че преди, ...
  1566  14 
Ти не знаеш за мен - двеста пъти умирах
и светът ми без теб беше ничий и лош.
Ти не знаеш за мен, че разместен събирах
разпиления пъзел след забития нож…
Пак се връщах назад – километри нататък – ...
  1485  14 
На дъщеря ми
Роди се в слънчогледовото лято.
Не можех да повярвам, че си тук.
В душата ми запяха птици – ято,
завих те нежно да не чувстваш студ. ...
  1284 
Не тъгувай сега, че отдавна не търся причини.
Тази моя тъга и без друго не струва и лев.
Тези, нашите грешки, без друго са толкова сини,
че студената зима превърна сърцето ми в лед.
Не тъгувай сега, че застанах накрая на пътя. ...
  1506 
Ти рисувай по мене невъзможните срещи,
невъзможното бяло, невъзможно стои.
Ти не гледай далече, че след нашите грешки,
тази бяла луна – с невъзможност броим.
Тихи стъпки отекват от последните нощи, ...
  1514  11 
Така не ти простих за тишината,
с която ме научи да живея.
Уютно бе ми долу на земята –
наместо горе с птиците да пея…
Така не ти простих за самотата, ...
  1272 
Недей завижда на нощта, че е потънала във мен.
Навън е есен. Капят пак листата и ще дойде зима,
а след нея пролетта ще я превърне тихичко във ден –
нашепвайки, че в този свят свиреп отново ще ме има,
някъде... във теб... ...
  1804  12 
Може би някъде има живот.
В мрака се гонят светулки.
Може би някъде има любов,
и мойте молитви са чути.
Може би мога и аз да летя, ...
  1587  10 
Тази нощ и звездите не плачат,
с тях ще дойда красива и бяла.
Тази нощ ти безумен ме чакай,
ще пристигна почти полудяла.
Тази нощ и луната ще стене, ...
  5168  23  41 
Посветено
Душата ми пропука се до дъно.
Сърцето ми презря немилостта.
Поисках да е само сън, но...
Познах я във очите ти смъртта. ...
  2142  24 
Аз знам, че ме обичаш, но сега
с надежди празни само те дарявам.
През нощите, облечени в тъга,
в които ти ме търсиш, а ме няма!
Аз знам, че ме обичаш, но върви, ...
  2718  24 
Не те познах. А исках да остана.
Да се разлeя в твоите мълчания.
Но ти не съществуваш. И те няма.
Развихрих само бури от желания.
Не ме позна. Повярва на мечта. ...
  1886  20 
Не зная за какво да продължавам,
да късам тишината с тежки думи.
А те, сгъстили шепота си, нямо
да се забиват в мен като куршуми.
Не можех и не исках да съборя, ...
  1997  15 
Сърцето ми не се изтри от болката.
Изправих се. Усмихнах се щастлива.
Животът ме очакваше, бях сбъркала,
че можех в миналото да остана жива.
Душата оцеля след твойта липса. ...
  2015  21 
Ще мине време. Този спомен ще се скъса.
И силни ветрове ще ни навяват любовта.
Смехът си ще превърнем в роля скъпа,
зад тоновете грим ще скрием радостта.
Ще мине време. Сърцето ми ще се смрази. ...
  3042  15 
Безумна съм. Такава ме обикна.
И грешна съм. И аз съм като теб.
С лъжата не успях до днес да свикна,
обича с болка моето сърце.
Безумна съм. Косата си не скубя. ...
  4255  36 
Години вече аз не те сънувам.
Любовната ни приказка угасна.
Научих се добре да се преструвам,
но раната в душата не зарасна.
Стопиха се полека снеговете. ...
  2363  24 
Няма ме в тебе.
Във светлото сгуших се. Търсих се в него.
Надежда намерих. Открих се във истина.
Откъснах си цвете – последно към нищото.
Заслушах се в песен. ...
  2006  21 
Животът се озъби - страшно сив,
поиска тази вечер да ме грабне.
Обвита в черно, прахоляк отпих,
по-тежко можеше ли да ми стане?
Замлъкнах. Спрях се, после опустях. ...
  1908  22 
Да можех свят да сътворя,
във който няма грозно, черно.
От себе си по малко да даря,
на всеки болен стрък надежда.
Почувствала се бих щастлива, ...
  2512  44 
Ще се справя. И утре е ден.
Все си казвам това и накрая,
сякаш няма по-силна от мен,
продължавам, такава съм. Зная,
че обливам се честичко в кал, ...
  1835  19 
Безкрайни пътища ме спъваха,
за да не мога да стигна до теб.
Улиците тихо запустяваха
от безнадеждния ми плач.
Един недовършен край, ...
  3881  16 
Сънувах сън,
божествен сън!
Усмихнато слънце,
небе,
ясно и безоблачно, ...
  2442 
Трябва да се усмихваме
на всеки ден,
на всеки час,
на живота изваян от птици!
Трябва да поемаме дъха ...
  1593 
Кога избрахме да сме толкова жестоки със себе си?
Ставаме сутрин и всичко е мрачно, светът се срива пред нас, а единствената ни утеха е да изпушим една цигара, защото тя ще ни успокои, ще ни даде сили да продължим. Накъде отиваме?
Накъде води този път на пълното безсмислие с една единствена утеха - ...
  1729 
Random works
: ??:??