Последен танц
Последен танц
Черна роза трънливо в пурпур контури извая.
Огънят пъпли в червено, телата им в пепел изгаря.
Бледият страх самотно таи се в покорни сълзи.
С гняв се отричат, в страст се изпиват очи във очи.
Самотници мрачни, погубили себе си в черни лъжи.
Дива съблазън ги жари, в длани бодливо пълзи.
Бандонеони диво, яростно, късат техния свят,
във забрава и с трепет, вплели телата в сластния глад.
Намерили себе си в драма от ревност, гняв и лъжи.
С черен воал Ханабера в ритъм любов сътвори.
Погубени в мрака Той и Тя - лице във лице,
търсят се в ритъмен пулс на жадно сърце.
С дива ярост кръв в плътта, задъха се с вик.
Във Танго две тела се сливат, накъсани в миг.
В устрем гневен Милонгеро крещеше мечти
и в контрастни ритми, минорно Финско звучи.
Танц любовен се рее във изригнали вселени,
с гняв и ярост, в хладно безразличие разпилени.
(Танц, изживяващ агонията на невъзможната любов,
изразен чрез човешката нужда от обич и споделеност.)
„Тангото е една тъжна мисъл, която човек може да изтанцува”
Енрике Сантос Десцеполо
© Ванина Константинова All rights reserved.
