Отново тичам,
забързано гоня
последният влак.
Препускам със
сълзи на очи,
знам,
ще го изпусна пак.
Но тичам инстинктивно,
тичам импулсивно
пак след влака,
дори и втора класа.
Тичам след последният вагон
ръждясал,
искам просто да го хвана,
искам да се кача.
Последен шанс ще е това
за пътник без билет,
изгубил своята
душа.
© Христо Манчев All rights reserved.
Поздрави!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
