Последна надежда
Когато ми се усмихна,
ти пося в мен семето на надеждата -
надежда, която започна малко по малко
да ме убива всеки ден.
Убива ме, защото тя бе фалшива
и се превърна в голяма болка
вътре в моето сърце.
Твоята усмивка ме убива всеки ден,
а аз си мислех, че тя ще бъде спасителна за мен.
Какво да направя и аз сам не знам,
за да бъдеш поне за малко с мен.
Не искам пак да се провалям в любовта,
тази любов, която идва - после си отива
и оставя пусти нашите сърца.
И сега, когато знам, че всичко е загубено,
аз пазя твоята усмивка вътре в моето сърце
и надеждата, която носи тя,
дано да бъде поне малко истинска за мен и теб...
© Илия Кузев All rights reserved.
