Vile_Valo_brc (Илия Кузев)
3 12
Apr 10, 2008, 6:39 PM

Последна надежда 

  Poetry » Love
953 0 3

Когато ми се усмихна,

ти пося в мен семето на надеждата -

надежда, която започна малко по малко

да ме убива всеки ден.

Убива ме, защото тя бе фалшива

и се превърна в голяма болка

вътре в моето сърце.

Твоята усмивка ме убива всеки ден,

а аз си мислех, че тя ще бъде спасителна за мен.

Какво да направя и аз сам не знам,

за да бъдеш поне за малко с мен.

Не искам пак да се провалям в любовта,

тази любов, която идва - после си отива

и оставя пусти нашите сърца.

И сега, когато знам, че всичко е загубено,

аз пазя твоята усмивка вътре в моето сърце

и надеждата, която носи тя,

дано да бъде поне малко истинска за мен и теб...

© Илия Кузев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??