Извървяхме пътя на чувствата.
След нас останаха само кални пътеките,
по които някога пламенно стъпвахме
и плетяхме от обич надежди.
И вярвахме, ще ни мине със времето,
(безспорно то всяка болка лекува),
но сякаш половин е сърцето във мене...
Ето, виж! Почувствай, тъгувам!
И дори да си тръгнеш, аз знам, че съм дала,
до дъх съм обичала със трепет и нежност.
И вярвам, не напразно за теб съм живяла,
та дори това да е нашата среща последна!
© Сияна Георгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
