Последна сълза
Това ми е последната сълза, пази я!
Заклевам се, че нямам други!
Най-истинска ми е; не е от тия,
проляти в страхове, в заблуди,
в очаквания, тънки като вестник
и точно като него - черно-бели,
в поредното "знам, беше грешка"
и в обвинения, лъжи, раздели...
Едничка ми е; в нежността прилича
на цвете - момина сълзица,
крехка е като сърце на птичка
и чиста като изворна водица.
Събирала съм в нея всеки кадър,
на който си замислен и угрижен,
с издайно отражение - как страдам,
"скрита" зад апатията в обектива.
Там пазя твои думички-звънчета,
пробудили най-светлото у мене,
лишените от лигава превзетост
и затова, сред чутите, най-ценни.
Запазила съм си и късче от смеха ти,
ухажвал - като юноша девойка,
в която е познал духовна спътница -
шегите мои, смешни само с броя си.
И снимчица си кътам вътре, твоя,
и друга, с петдесет и две цветчета
от лято, лумнало в стъбло на роза,
с дъх на миналото ти и още нещо.
С последната целувка, на раздяла,
пъхни я под клепачите ми; тичай
към нова радостчица в рокля бяла.
Не се обръщай! Няма смисъл
да виждаш как сърцето
през очите ми изтича.
© Таня Донова All rights reserved.
