Последна сълза
Това ми е последната сълза, пази я!
Заклевам се, че нямам други!
Най-истинска ми е; не е от тия,
проляти в страхове, в заблуди,
в очаквания, тънки като вестник
и точно като него - черно-бели,
в поредното "знам, беше грешка"
и в обвинения, лъжи, раздели...
Едничка ми е; в нежността прилича
на цвете - момина сълзица,
крехка е като сърце на птичка
и чиста като изворна водица.
Събирала съм в нея всеки кадър,
на който си замислен и угрижен,
с издайно отражение - как страдам,
"скрита" зад апатията в обектива.
Там пазя твои думички-звънчета,
пробудили най-светлото у мене,
лишените от лигава превзетост
и затова, сред чутите, най-ценни.
Запазила съм си и късче от смеха ти,
ухажвал - като юноша девойка,
в която е познал духовна спътница -
шегите мои, смешни само с броя си.
И снимчица си кътам вътре, твоя,
и друга, с петдесет и две цветчета
от лято, лумнало в стъбло на роза,
с дъх на миналото ти и още нещо.
С последната целувка, на раздяла,
пъхни я под клепачите ми; тичай
към нова радостчица в рокля бяла.
Не се обръщай! Няма смисъл
да виждаш как сърцето
през очите ми изтича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
