Последната нишка

Feb 10, 2021, 11:43 AM

Poetry

200 3 2

За теб ще си спомня когато

загърне ме черната риза

на тъмното нощно поле,

погълнало мръкващи макове.

И скритата тъжна луна,

когато се счупи със трясък

в челото на грозен гаргойл,

задавен с дъждовна вода.

Тогава ще спра да тъжа,

защото от мен във Всемира,

намерих по-тъжна душа

и шепот увиснал във примка.

И нежната длан на смъртта,

когато отпусне се вяло,

подминала мойта врата,

защото съм цялата в бяло...

За теб ще си спомня, когато

пороят влече синевата

към дъно на тиха река

и там се отпусне душата.

А после с ръка ще изтрия

последната нишка в ума си.

Не искам във мен да се криеш.

Не искам дори да те пазя.

Please sign in with your account so you can comment and vote.