Последната песен на съвестта
1K
0
2
Гняв и безпомощност,
раздират гърдите,
нощ или ден,
все гладни стоите.
В окопи приклещени,
с цигара в уста,
снаряди избухват,
приглушават смеха.
Урагана в сърцето,
бушува кат обезумял,
за какво започна всичко,
спомена е снежно бял.
Кутия цигари,
се превърна в мечта,
залък хляб,
пиршество за глада.
Глътка вода,
божия благословия,
писмо от роднина,
песен за духа.
Изнемощели вече,
очакват с радост своя край,
за благородната кауза
да отидат в Божия рай!
И струва ли си,
всичката тягост и скръб,
за възвишената цел... ,
да опустее светът!
© Petar Donev All rights reserved.
