Нещата не започват тук, сега,
зад думите, затрупани с години и години,
и всяко мое аз, е като застинало в мъгла
която ни измива още малко с идващите зими.
И после пак започваш със това
че някога си можел да обичаш
а всъщност любовта, би трябало да е,
вълшебството което ни запазва вътре живи.
Защото думите са само прах
когато после всичко е като измислено,
и все доказваме, кой крив, кой прав,
и все не търси никой, обща истина. ...