living0things (Милена Василева)
27 13
Nov 2, 2018, 2:40 AM

Последната песен за любов 

  Poetry
580 0 3

Нещата не започват тук, сега,
зад думите, затрупани с години и години,
и всяко мое аз, е като застинало в мъгла
която ни измива още малко с идващите зими.


И после пак започваш със това 
че някога си можел да обичаш
а всъщност любовта, би трябало да е,
вълшебството което ни запазва вътре живи.


Защото думите са само прах
когато после всичко е като измислено,
и все доказваме, кой крив, кой прав,
и все не търси никой,  обща истина.


Та .. нищо не започва тук и днес,
и нищо няма всъщност да се случи
ако душата ти е като пресъхнал .. кладенец,
опитвайки все в другите да търси извора.


А те хвърчат достойно, с вирнат нос,
и сменят само имена и роли,
забравяйки, че хората едва ли се променят много,
и староста настига някак си, по равно всеки.


И ето аз .. преситен от слова 
от толкова лица, от липсата на личен допир,
опитвам просто да съм в женски род,
но важното е, .. че имам топлина в сърцето. 

© Милена Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??