Oct 12, 2012, 7:48 PM

Последната роля на старият артист

  Poetry » Other
2.2K 1 18

Последната роля на старият артист

 

Посрещна с тъга подранилата  есен,

дарила му щедро сребро във косите.

Животът му беше и зъл и прекрасен...

коктейл от успехи и сълзи в очите

 

Дърво пред прозореца  кима свенливо

със клони безлистни. То... сякаш говори -

напролет ще бъде отново щастливо

щом нова зелена корона разтвори.

 

Той знае, че няма за него друг полет,

защото съгласно най-древни закони,

една си остава човешката пролет...

листа не поникват по сухите клони.

 

С треперещи пръсти разгръща пиеса

в която играеше главната роля.

И ето...  пристига красива принцеса

и бързо изчезват и скръб и неволя...

               -  "  -

Той чува пак бурни овации

и вижда лавина от хора

с красиви букети,

изпълнили цялата сцена.

Жени го прегръщат

и страстно целуват,

мъжете до болка

ръцете му стискат.

 

Завесата пада,

но краят е още далече,

че мощното "БИС" 

все още ечи

и...

за кой ли път вече,

пред нея застава

любимият главен герой...

              

Обсебен от тази картина,

дори не усети сърдечната криза, 

но този път тя...не отмина.

Пиесата  падна  на пода,

след нея се свлече и той.

Помръдна и леко изстена,

а после притихна

и бавно затвори очи,

щастлив, че отново

е на... театралната сцена.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Запрянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • refab (Фабер ): Очаквах подобен въпрос.
    "Оригиналният край беше:
    "...
    и бавно притвори очи.
    Лицето застина в щастлива усмика -
    последното Сбогом
    с живота, любимите роли,
    и... със театралната сцена",
    но реших, че е излишно разтеглено и затова го съкратих. Що се отнася за тълкованието, това е въпрос на лично виждане.
  • "а после притихна

    и бавно затвори очи,

    щастлив, че отново

    е на... театралната сцена."

    Но, умрял ли е?... Ако е умрял, цитираните последни стихове са израз на някаква повърхностна и несъстоятелна мечтателност, според мен.

    manika74 (Лорита ): 18-10-2012г. 15:40
    "...........се сетих за един цитат от "смъртта на Дон Жуан"
    ".................Умирането е лесно!

    Лорита, трябва ли да се разбира , че ти си съгласна с тази глупост, че "умирането било лесно"?
  • Очаквам с нетърпение всяка творба, и винаги оставам без дъх четейки думите прости излезли право от сърцето...
  • Това стихотворение малко ме натъжи, но ще ми мине! Поздрави!
  • Оценявам таланта да опишеш последната роля.Много ми хареса!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...