Ръце, протегнати към слънцето,

търсещи надежда в лъчите му,

тръпнещи за още миг спасение,

давещи се в отчаяние...

Лице след залеза помръкнало,

виждащо искрици обич,

пламващи пред него и изгарящи

някъде далеч в небитието...

Усмивка от тъга покварена,

уморила се от думите "обичам те"

оставя красотата си на вятъра -

към дъгата и безкрая е затичана...

Устни, шепнещи в тишината,

давещи се в капки страст и огън,

искащи да могат да избягат,

но потъващи в болка и агония...

Оставих ти лицето и ръцете си,

от тях аз нямам нужда, щом не си до мен,

давам ти и устните ми – нека те събуждат,

докато гасна все по тебе ден след ден...

От теб не искам нищо във замяна,

не искам твоята любов и твоя плен,

но моля те - когато те оставя,

недей да тръгваш никога след мен...

С теб угаснах като мъничка светулка,

умираща със идващия изгрев,

без теб обаче щях ли да почувствам

какво е без любов да си безсмислен?