Последния истински мъж
Не ще го откриете в модни салони,
ни в джипове лъскави по магистрали –
гърбът му не става за паркетни поклони,
а речникът, стряскащ е за партийни централи.
Мечти той не гони и идеали –
но само, как псува, когато е гневен,
на агресивните и напудрени модерни педали,
докачащи егото на инстинкта му древен.
Последния мъж не крещи и не вика,
умира в забвение, без суетни награди,
не се депресира, че е вече антика -
гротеска, за показ на феминистки паради.
Последния мъж, е вече история,
той ролята своя докрай доиграва –
той знае, че лъв е, без територия,
но лъвското в себе си, той не предава.
Последния истински мъж – одерете го!
Чакали го яли, мъжът – префърцуцен...
В гримирано чучело... В кастрат превърнете го!
Изтрийте ликът му, примитивен и скучен!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
сори
