Dec 4, 2012, 7:19 PM

Последно сбогом

  Poetry » Civic
1.5K 1 5

                            Последно сбогом

 

    Прощавай, майчице любима,

    че с теб не съм във този час,

    сълзите - река горчива,

    ще потекат натам!

    Ще бъда в цветето отляво

    и тихичко ще ти прошепна:

    - Прости ми, мамо!

    Аз майка съм и знам,

    че майката прощава!

 

   Ще идваш често във съня ми

   и песен жалостна запееш

   как майка гледа

   пътната врата да се отвори,

   и чедото ù свидно проговори!

 

   Ще търся вечно този праг,

   прозореца с мушкато

   и ще ме чака там,

   неизреченото:

   ,,Простено да ви е!"

 

    Бонка Василева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бонка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...