Feb 22, 2015, 2:16 PM

Последно сбогом

  Poetry » Other
1.2K 0 1

Поредните сълзи падат

по изхабеният лист, на който пиша...

Последно сбогом аз да кажа...

Ала не мога... а просто пиша....

 

Не мога да ида на гроба ти,  братко,

не искам да вдишам мириса на смъртта,

защото не ти си болката гадна,

която ме събаря в локвата с калта...

 

Тихият ветрец за теб ми напомня,

сякаш си тук и винаги си бил...

Не! Не мога аз да приема,

че ти си тръгна без последно сбогом...

 

Цветята наредени на гроб нечий,

гробът,  в който ти стоиш...

Ала не вярвам, че там си ти

и онази твоя радост жива...

 

Тая вечер селото е тихо.

Това ли е твоето сбогом, братко...

Няма го смехът,

нито бурните разговори,

от които аз сън не хващах...

 

Ала тая вечер пак съм будна.

Поредната свещ отново гори.

Тук съм аз за последно сбогом...

“Почивай в мир, мои братко...”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шери Назми All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...