22.02.2015 г., 14:16

Последно сбогом

1.2K 0 1

Поредните сълзи падат

по изхабеният лист, на който пиша...

Последно сбогом аз да кажа...

Ала не мога... а просто пиша....

 

Не мога да ида на гроба ти,  братко,

не искам да вдишам мириса на смъртта,

защото не ти си болката гадна,

която ме събаря в локвата с калта...

 

Тихият ветрец за теб ми напомня,

сякаш си тук и винаги си бил...

Не! Не мога аз да приема,

че ти си тръгна без последно сбогом...

 

Цветята наредени на гроб нечий,

гробът,  в който ти стоиш...

Ала не вярвам, че там си ти

и онази твоя радост жива...

 

Тая вечер селото е тихо.

Това ли е твоето сбогом, братко...

Няма го смехът,

нито бурните разговори,

от които аз сън не хващах...

 

Ала тая вечер пак съм будна.

Поредната свещ отново гори.

Тук съм аз за последно сбогом...

“Почивай в мир, мои братко...”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шери Назми Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...