Послеслов
Задушава ме една невъзможна любов,
задушава ме едно мълчаливо бездушие,
обичам те много и зная, ще страдам до гроб
... а ти все нехаеш пред мен с безразличие...
Не си ме обичал, сега го разбрах,
не те виня, така било е писано,
в живота скапан всичко разпилях,
спомени... мечти... така съм си орисана.
Но някой ден за прошка ще ме молиш,
не ще простя, душата ще е празна,
обичам те, това не е шега,
но ти от мен се току-тъй отказа.
Е да, аз нямам нейните обноски,
не съм красива - нито манекен,
сърце пък имам, обич дето проси,
но, за жалост, ти си тъй студен.
На просякиня ли сега приличам?
Такава може би съм в твоите очи,
щастие с пари не се купува,
това добре го запомни.
За невъзможната любов аз пиша от години,
в живота ми се появи, не знам защо,
и те моля, Боже, помогни ми,
стига зло, добро ми дай, добро.
25.04.2008г.
задушава ме едно мълчаливо бездушие,
обичам те много и зная, ще страдам до гроб
... а ти все нехаеш пред мен с безразличие...
Не си ме обичал, сега го разбрах,
не те виня, така било е писано,
в живота скапан всичко разпилях,
спомени... мечти... така съм си орисана.
Но някой ден за прошка ще ме молиш,
не ще простя, душата ще е празна,
обичам те, това не е шега,
но ти от мен се току-тъй отказа.
Е да, аз нямам нейните обноски,
не съм красива - нито манекен,
сърце пък имам, обич дето проси,
но, за жалост, ти си тъй студен.
На просякиня ли сега приличам?
Такава може би съм в твоите очи,
щастие с пари не се купува,
това добре го запомни.
За невъзможната любов аз пиша от години,
в живота ми се появи, не знам защо,
и те моля, Боже, помогни ми,
стига зло, добро ми дай, добро.
25.04.2008г.
© Памела All rights reserved.
