Посока
Посоката ми
ти не знаеш.
Но следваш ме
със съвършена простота.
Не ти е нужен
даже трепет,
ти имаш всичко
в свойта пълнота.
Посоката ни
слива се
във споделена тишина.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Jun 26, 2013, 8:24 PM
Comments
Comments
Editor's choice
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
