Посоката е знак, че продължавам

Poetry » Philosophical

1.2K 0 34

На ивици нарязана заетост

е обградила миговете волност.

Животът - пърхащо кълбо неподреденост,

обстрелва ме с жестокост или подлост.

Съобразяване. Внимание. Завои...

И пак "когато" и "където" се разместват.

Издишвам много бавно след умората -

единствена цена за равновесието...

Обръщам гръб. От скука. От обида.

Стрелите се забиват като навика.

Следите им са знак за поносимост.

Посоката е знак, че продължавам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

i2na (Инна)

Уникално!Усеща се забързаността на живота,умората,посоката,всичко!Страхотно пишеш

2008-09-04T14:28:48+03:00
ma4enka (Мария Костова)

Чета и не мога да се наситя на всичко,написано от теб-прекрасно е,каквато си и самата ти!Радвам се,че те познавам!Прегръщам те от сърце!

2008-07-17T10:19:31+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Следите им са знак за поносимост.
Посоката е знак, че продължавам...
По своя път... и не по съвместимост,
какъвто съм, до край да се раздавам...

!!!!!*
!!!!!*

2008-07-15T23:46:33+03:00
Love (Ванина)

Браво, Доче!

2008-07-15T16:24:57+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Поздрав за чудесния стих,Доче!!!Прегръдки!!!

2008-07-15T07:37:59+03:00