Поспрял
Вървя, обърнат с гръб напред,
с лице към вятъра,
с ръце... обгърнати от другата страна,
и със сърце..., приспано,
от страстите наивни,
и душа... от пръст взаимствана.
Вървя, променяйки посоката - от вчера,
и утрешната, в пладнешкия калдъръм,
с огризките останали... от някоя вечеря,
и липсващото във въпроса:
- Кой ли съм?!
Вървя, но не напред. Назад.
Обърнат без очи, не гледащи пътеката,
ръце протегнати, незнайно на къде,
душа, високо в небесата,
заклещени във клетката, проклетата.
© Николай Стойчев All rights reserved.
