May 11, 2008, 4:22 PM

Посрещни ме, приятелю

Poetry

728 0 10

Посрещни ме, приятелю

Идвам отново...
Късно е,
даже болезнено.
Триста дявола в мен
осветяват
стръмна трънлива пътека.
Посрещни ме, приятелю.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

хубаво е да има някой да те посрещне!!!
поздрави от вълчо!

2008-05-12T18:11:03+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

"осветяват
стръмна трънлива пътека."-прекрасно е!!!Нелеко, но в светлина!!!Поздрав!

2008-05-12T18:05:27+03:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Чудесно е!

2008-05-12T16:16:40+03:00
Kailaka (Елена)

Да живеят приятелите-за никъде сме без тях! поздрав!

2008-05-12T15:01:37+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

ясно кратко и точно... така ми се раждат идеите и после ги "тапицирам" ... е винаги си запазвам само "есенцията " някъде копирана... 1.идвам -как, какъв... 2.късно е -колко, защо... 3.посрещни ме-въпреки , заради...

ти оставяш на нас да си "тапицираме" многоточията... обичам такова писане ... Поздрав!

2008-05-12T12:28:40+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0