На път към най-безумното сбогуване,
оглозгани сандали съм обула.
Не пречи, че нозете ми подуват се
(че раните зараствали бях чула).
На път към нещо болно, предсказуемо,
сама нарамих разочарование.
Безбрежията засадили умните,
наивниците жънели страдания.
На път да хвърля сивата заблуда,
шуми по устните ми нецелунати
плесникът.
Приказки не съществуват. ...