Post mortem…? (2007)
Върни се оттам, откъдето
лежал си
в стерилните дебри
на восъчен гроб.
Знам, ходил си много
и Ада познал си
препускал, увлечен
в следсмъртен галоп.
И яли са жито,
и песни са пели,
и сълзи са ронили –
солен водопад.
И тази неделя – отчаяно смели
безсилни вкопаха те
в земния хлад.
Знам колко се сърдеше.
Бе огорчен.
Не знаеше кой ще те чака
отвъд.
Изпратен със плач,
от тях пременен.
Самичък бе пуснат
по чуждия път.
Пръстта се раззина,
гърлата се сляха
във хора нестроен
на скръбен конвой.
Пиянски очи
в нестройна уплаха
заплакаха.
Пот, страх, леш и вой.
Върни се. Така ми омръзна
да вият,
че мъртъв си вече,
че връщане няма.
Така не им вярвам.
Нека да пият.
Подай им бокала
от живата яма.
До ямата жива
аз ще те чакам
и живата яма
със теб ще затрием.
Ще тръгна по пътя
с ръка във ръката ти.
А гробът зловещ
празен ще гние.
2007
© Александра Симеонова All rights reserved.
И на мен ми хареса. Като предишното ти. Поздрави, момиче, пишеш с хъс! 
