Постановка
Дойде моментът за последно
на подиум да се кача
там където изгубих себе си безследно
в непрекъсната игра
Дали играя или дирижирам
така и не разбрах
в изкуствените си лица се взирам
и с дъх почиствам гъстата им прах
Животът всъщност е постановка интересна
но ние не сме актьори а просто с маски хора
различни роли репетираме на една и съща сцена
но на пиесата не знаем кой е режисьора
Отчаяние Желание Депресия Надежда
най-накрая май достигнах своя връх
на рафт обратно маските подреждам
а с душата абсорбирам носталгичния им лъх
и на тоз спектакъл ето края
безценни са последните моменти
но безмислени са те във празна стая
лишена от аплодисменти
© Акил All rights reserved.
Длъжни сме да играем в постановката на живота, защото на неговата сцена оцеляват само добрите актьори...