Пости...
Там е тихо...
… толкова колкото утре…
и не стихва сънят
и завива нозете ми нощем…
там е толкова тихо
почти като дъжд –
извалял и последния спомен…
… там не стигат лъчи
няма даже дъга
недописани думи пируват
в изоставени пътища
дреме денят
и за птиците още тъгува…
… вятър бърше окови
в нетленни съдби
стихва бавно а после си тръгва
няма нито принцеси
нито мечти
и с луната плътта си закърпва…
и е точно отляво
там където страхът
е изгризал ръцете до кости
там е толкова тихо –
колкото път…
и навярно с душата ми пости…
... Uzun Ince Bir Yoldayım...
