Постой при мен
…
Постой при мен.
Как имам нужда да съм с теб!
През стъкления праг на виртуалната ни стая,
да си говорим,
макар онлайн - нима не можем?
Говориш бавно, знам, че уморен си.
Но не се опитвай да избягаш-
ще те намеря пак, отново-
повярвай, знам къде да търся!
Обещавам!
Кажи ми как премина твоя ден?
Добре ли си? Ок, тогава!
При мен не беше лесно също…
От утрото навъсена съм май,
защото има време бол - до мръкване.
Когато знам,
че ще седна срещу теб,
и ще си говорим - дълго,
дори незрими…
Но…ще се четем.
...
Дано поне да има нет.
И тази среща да не провалим – изобщо!
Защото...
Ще съм тъжна,
при това условие.
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
