Пак се глезиш като малко дете -
гледаш ме палаво, дръзко и смело,
смях се чете по твойто лице,
образ на ангел за мене приело.
Усмихваш се мило, нежно шептиш,
че искаш да вземеш моите думи,
мечтаеш във себе си да ги приютиш...
Какво ли толкоз харесваш в стиха ми?
Така учуден щом те поглеждам,
внезапно трепва нещо във мен
и бързо поглед смутено навеждам -
та аз не съм като теб съвършен.