Посвещение
Ти толкова си мъничка. Изваяна
от нежни и изящни молекули.
Ти ангел си, дошъл при нас от Рая.
По-сладък глас от твоя не сме чули.
Ти разлюля камбанките в сърцата.
Събуди в нас забравената радост
и всеки те прегърна със душата си.
И устните се слепнаха от сладост.
Невинност наша, светло обещание,
че в този свят и чудеса се случват.
Омаяни от твоето дихание,
отново да живеем ще се учим.
Отново ще прохождаме чрез тебе.
Ще проговаряме и ще играем.
Ще сбъдваме чрез тебе своя жребий.
Ще бъдем влюбени и ще мечтаем.
Прекрасна си! Най-после те дочакахме.
Отново преродихме се, защото
чрез звънкия ти плач у нас изплака
и Негово Величество Животът.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
