Oct 26, 2014, 9:34 AM

Посвещение

  Poetry » Love
727 1 2

Посвещение

 

Животът си събрах във стихове.

Пред Вас докрай душата си разголих.

Изплаках всичко в тези редове –

надявах се, мечтах и молих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Попов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Хари! Надникнал си толкова назад във времето. Това е първата ми публикация в сайта.
  • Прекрасно,Любо!Поздравление!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...