Jun 1, 2006, 1:01 AM

Посветено

  Poetry
1.1K 0 11

Посветено на Румен Ченков - /кумеца/


В тоз свят изпълнен с лицемерие,
където всеки гони своя интерес
и всичко стойностно е на изчезване,
a злобата в душите е в превес.
Един достоен, истински човек открих,
на него всяка низост му е чужда,
прозира чистата душа във всеки негов стих -
поезия такава ми е нужна.
Мъдър и скромен, със характер мек,
презиращ грозното и злото.
С душа ранима... Ех, поет -
бленуващ за  красивото в живота.
На таланта му  и на богатaта душа,
не мога да не му  се възхищавам.
В тоз свят,  изпълнен с фалш и суета,
как искам повече такива хора да познавам!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...