(посветено...)
Приятелю!
Стани!
Недей да лазиш по колене!
Не виждаш ли?!
Затънал си във кал!
Опитай се да станеш.
(Поне главата си вдигни).
Какво от туй, че се броиш за верен?!
По-лошо от това.
И повече боли...
Ела.
Забрави ли тогава?
Сега се мислиш
вече за велик?
За сметката на чужда слава.
Летя...
Когато беше време.
Сега
си паднал.
Не усещаш ли?
Боли.
Боли все по-замайващата слава...
А и калта – когато е изсъхнала,
опъва... По скулите.
Не си разбрал?!
Не ти и подобава.
Имаш вид.
Натрупана с години слава...
Но помниш ли, приятелю, преди?!
Забрави ли, че тръгнал си от...
Нейде си?!
Да. Знам какво ще кажеш.
Но.
Аз от там се връщам...
Вече.
За да извървя докрай.
За да открия липсващата брънка
във веригата.
А ти?
Откри ли сложното решено уравнение?
Не си...
Не би могъл.
Не ти достига малко още...
И на мен.
Опънато ми е въжето.
Но от калта поне се отървах.
Сега съм във фаза безвремие...
За която няма как да си мечтал...
© Нели All rights reserved.
