Посветено на едни очи...
Посветено на едни очи...
Една усмивка грее на лицето ми,
една е само за това причината.
Някой даде смисъл на сърцето ми
и върна любовта ми отминала.
Отново чувствам се щастлива и цяла,
от радост дъх не мога да поема.
Душата ми наоколо се е разляла,
сякаш никога не е била сломена.
Очите пак започнаха да греят
със светлината силна и могъща,
която кара хора да се смеят
и всяка радост в себе си поглъща.
А туптежът във сърцето е неспирен,
задъхва ме, боли ме, но го искам.
Като че ли нежен е и е копринен,
нека да боли, но не и да ме пуска.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
