Jul 1, 2010, 11:15 PM

Посветено на любовта 

  Poetry » Love
846 0 0

Завиждам ù
с оная луда завист,
която те гори отвътре,
накъсва ти съня на хиляди парчета,
и най-накрая те отравя,
дотолкова, че сам да се намразиш.

Презирам я
със настървение,
което ме убива,
кипи в кръвта ми и ме кара
да се презирам, че съм жива.


Намразих я
със ярост, с вдъхновение,
със всичката омраза, на която бях способна
и повече не искам да споделяме,
един живот, една душа и жалки спомени.

© Лили Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??