Посветено на любовта

1.07.2010 г., 23:15 ч.

Поезия » Любовна

847 0 0

Завиждам ù
с оная луда завист,
която те гори отвътре,
накъсва ти съня на хиляди парчета,
и най-накрая те отравя,
дотолкова, че сам да се намразиш.

Презирам я
със настървение,
което ме убива,
кипи в кръвта ми и ме кара
да се презирам, че съм жива.

Намразих я
със ярост, с вдъхновение,
със всичката омраза, на която бях способна
и повече не искам да споделяме,
един живот, една душа и жалки спомени.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.