Посветено на любовта
1.4K
0
0
Завиждам ù
с оная луда завист,
която те гори отвътре,
накъсва ти съня на хиляди парчета,
и най-накрая те отравя,
дотолкова, че сам да се намразиш.
Презирам я
със настървение,
което ме убива,
кипи в кръвта ми и ме кара
да се презирам, че съм жива.
Намразих я
със ярост, с вдъхновение,
със всичката омраза, на която бях способна
и повече не искам да споделяме,
един живот, една душа и жалки спомени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Николова Всички права запазени
