Посветено на любовта, която си отива
Изтича между пръстите ми обичта,
която доблестно опитвах да запазя,
от вино се превръща във вода,
от болка се изменя на омраза.
Със сигурност виновник има,
сред нас е някъде… Дали съм аз ?
Угасващата обич мене ли проклина,
че често бърках я със страст?
Навярно чувства, че се губи спомена,
и нежелана е сега сред нас.
Тя търси други да сглобяват пъзела
спокойно – нежно, без следи от власт.
Те няма да я пуснат да си иде,
ще я запазят чиста, съвършено ясна,
те няма мислено да я проклинат,
дори когато любовта не им изнася.
Но тази обич със спестени клевети
и сума ти красиви обещания,
тя най-бързо се руши,
защото е лишена от страдания.
© Последната All rights reserved.
