Посветено на мама
И ето, дойде ден за последно сбогом,
а какво да кажа на сърцето, то крещи -
не си отивай, мамо, моля те остани!
Утрото е празно, а вечерта е тъжна,
звездици плачат от небето и ридае сърцето!
Не ще забравя твоята усмивка мила,
почакай, Господи, не ми отнемай майчицата красива!
Болката в сърцето не мога вечно да крия,
сълзи се гонят по лицето, а душата ми унила,
търся те в сънищата, но не те намирам...
как си, мамо мила, добре ли си, ти ми кажи,
ела за миг в съня ми и ме прегърни!
Слънцето отново изгрява, добро утро, мамо,
как си, добре ли си поспа?Лъчите аз усещам по моето лице,
галиш ме – усещам твоите ръце!
Топлината сгрява моето тяло,
благодаря ти, мамо, за топлата прегръдка,
но иска ми се, мамо, отново да те зърна!
Усмивката невинна и красива,
излъчва тя доброта, прости ми, мамо,
че пуснах те по този път сама!
На гроба ти аз идвам и роза нося в ръка
приеми я, мамо, тя е знак на обичта!
Обичам те, не го забравяй, и често
в съня ми ти ме навестявай!
Да те зърна аз за миг и да те прегърна
както беше преди!
Показвай ми верния път и сили дай ми ти,
не ме оставяй в тоз труден час,
мъката не мога да опиша аз!
Едно те моля аз сега,
ангел пазител бъди ми ти
и светлината в мрака показвай ми ти!
© Деница All rights reserved.
