Посветено на Милена
Когато
за пръв път
видях очите ти,
сякаш
дъхът ми
спря за повече
от вечност,
в съзнанието
проклинах себе си
и теб,
но успях
заради теб
да стана
аз
отново на крака
и сега
заради тебе
и със тебе
бродя
по света.
В нищото се лутах
и с нищото се слях,
за да бъда вечност,
изгубила красотата си
в твоята усмивка.
Плаках, когато си забраних
и капеха сълзите ми
със страшна сила,
забиваха топлината си
в земните недра.
Мечтах да имам теб,
а имах много други,
исках да съм с теб,
когато исках много други.
С теб съм днес,
защото искам
да умра
в устните ти,
като кубче лед
в чаша кола,
като захарен памук
по устните ти
искам да се разтопя.
Да те обичам.
Да бъда с теб.
Да те закрилям.
Да съм с теб... с теб...
когато мога да съм с хиляди други.
Обичам света
да си ти за мен,
когато мракът
ме прегърне,
обичам в теб
да се свия
и тихо
твоята нежност да пазя.
за пръв път
видях очите ти,
сякаш
дъхът ми
спря за повече
от вечност,
в съзнанието
проклинах себе си
и теб,
но успях
заради теб
да стана
аз
отново на крака
и сега
заради тебе
и със тебе
бродя
по света.
В нищото се лутах
и с нищото се слях,
за да бъда вечност,
изгубила красотата си
в твоята усмивка.
Плаках, когато си забраних
и капеха сълзите ми
със страшна сила,
забиваха топлината си
в земните недра.
Мечтах да имам теб,
а имах много други,
исках да съм с теб,
когато исках много други.
С теб съм днес,
защото искам
да умра
в устните ти,
като кубче лед
в чаша кола,
като захарен памук
по устните ти
искам да се разтопя.
Да те обичам.
Да бъда с теб.
Да те закрилям.
Да съм с теб... с теб...
когато мога да съм с хиляди други.
Обичам света
да си ти за мен,
когато мракът
ме прегърне,
обичам в теб
да се свия
и тихо
твоята нежност да пазя.
© Кирил Димитров All rights reserved.
