Посветено на най-тъжния ден
С какво сега ще ме уплашиш, Ден?
Изживях най-лошото от тебе!
Може би си мислиш, че във мен
оставил си страхът и кротко дреме.
Във мига, във който взе ми всичко
със него взе си и страха,
Сега не ме е страх от Нищо,
което ще ми поднесе Света!
Е чак от нищо - може би лъжа е..
Имам си последен страх -признавам!
Страх завинаги във мен сп'отаен,
който ден за ден ме побеждава!
От Живота ме е страх - а не от тъмнината -
нея я познавам до пироните,
Надеждите и Обещанията на Съдбата -
те ме плашат и те заробват ме.
Че при всяка надежда сърцето трепери,
сякаш този път ще бъде различното...
сякаш този път ще те намеря и
Страхът ще изчезне във Нищото!
Но надеждата най-много тежи във смъртта си
и не мога вечно на гръб да я нося
да я чувствам как гори във кръвта ми,
и после всеки път да изгася...
Така че, мили,хубав, Слънчев Ден,
каквото и да правиш - ще те моля,
умрелите надежди - не на мен!!
Предпочитам с тъмнината да се боря!
© Радост Вълчева All rights reserved.
