Очаква те трънлив и дълъг път
до острова, на който вдишвам буря...
Ще те боли понякога до смърт...
Върви напред, ако гласа ми чуваш.
Удавница брегът ме приюти.
Опитвам се... Опитвам се да дишам...
Сега съм само с Бог. Пред мен блести...
И къс небе раздърпано наднича...
Дали да ти повярвам? Чух гласа.
Че идваш, чух... Потеглил си навреме.
Ще бъде трудно... да допреш брега...
Достигнеш ли го - ще спасиш и мене...
© Людмила Билярска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
